Порок ли е,да си силна….?
Какво всъщност е порокът-отрицателно качество,недостатък,зависимост,или поне така пише в тълковните речници.
Във всички случай ,порокът е вид спънка в живота.
Моят порок ли…?Моят порок е да бъда силна,независима.Звучи ,като качество ,към което мнозина се стремят,а за мен е нетипичен порок.
Защото ,имам зависимост към това да бъда „Аз“ –силна ,независима,нечакаща помощ.През последните години от прехода ми от момиче към жена,започнах да осъзнавам , че тази самостоятелност ме пристрастява.Пуснах се по течението,подадох и се напълно и разбира се потънах.Това е най-изкривената логика на живота ,оставаш се да потънеш,след това се бориш да изплуваш.
Започнах своята трансформация , започнах да използвам думи като „не мога сама“ или „не знам“.Колко просто звучи,да, но не и за пристрастените към това да бъдат независими.Усещах колко по-лесно се живее използвайки тези две простички думи,въпреки това всеки път изричайки ги хапех лекичко ъгълчето на устните си,да ме заболи леко и докато си мислих ,че ме е заболяло човекът от среща вече беше готов да ми помогне.
Наблюдавах как другите жени така умело се справят с тази задача,те не бяха тренирали ,просто им идваше отвътре .
Нали си бях упорита,попивах всеки един маниер ,всяко едно така кокетно завъртане на очи,което наистина действаше.
Усвоих до съвършенство всеки един трик-отмяна на косата,повдигане на вежда,дори имах няколко вида усмивка , които използвах в зависимост от ситуацията.
Така влезнах в кожата на съвременната жена.А… колко,не харесвах тази кожа.Но пък с такава лекота получавах ,всичко…
Но нали това да бъда силна беше моят порок и като при всеки порок си имах ,моментите на абстиненция.Вътрешна борба да пърхам с мигли или да проправя пътя си ,както преди го правех с остър език,непризнаваща „не“ ,като възможен отговор.Преди разбивах стени с „глава“ ,сега с „усмивка“.
Тази битка продължаваше с години ,темпераментът ми ,беше решил ,че няма така лесно да се предаде.Проявяваше се понякога с такава сила ,че никакви „пърхащи мигли“ ,не можеха да маскират силата му.
Най-близкият до мен човек ,моята приятелка една нощ на по чаша вино ми каза: „Ако продължаваш така ,те виждам с десет котки“, страшното беше, че аз знаех,че е права.
Отвсякъде ни заливат със сентенции … как силните жени превличат ,но никой не споменава ,колко силно плашат.
Мъжете на 21 век ,отдавна са загубили първичния си инстинкт на хищник, те не се борят ,защо им е да хабят енергия ,от тези с „пърхащите мигли“,сладки и невинни ,има много … като на килограм са…
И накрая някак си се изморих и спрях да боря порока нетипичен… свалих тая втора кожа на невинното момиче ,реших да съм Жена ,макар и леко властна.
А, и знаели човек ,току виж се яви истинският хищник ,пред който ще съм като жертва.